Генерал Инзово
| Генерал Инзово | |
  Генерал Инзово  Генерал Инзово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 660 души[1] (15 март 2024 г.) 15,2 души/km² |
| Землище | 43,596 km² |
| Надм. височина | 157 m |
| Пощ. код | 8670 |
| Тел. код | 04770 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 32740 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Тунджа Станчо Ставрев (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023) |
| Кметство – кмет | Мартин Енев (Независим) |
Генерàл Ѝнзово е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Генерал Инзово се намира на около 19 километра на юг-югозапад от областния център град Ямбол. Разположено е в южната част на Ямболското поле в прехода му към Елховското поле, край левия (източния) бряг на река Калница, десен приток на река Тунджа. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 143 метра, в източния и южния му край нараства до около 150 – 160 метра, а в западния край откъм реката намалява до около 130 метра.
През селото минава третокласният републикански път III-7602, водещ на север към село Роза и Ямбол, а на юг през селата Крумово и Голям манастир – към Тополовград. Общински пътища водят от Генерал Инзово на изток към селата Тенево и Маломир, а на запад – към село Видинци.
В землището на Генерал Инзово има три регистрирани язовира.[3]
Населението на село Генерал Инзово[4], наброявало 2655 души към 1934 г. и 2824 към 1946 г., постепенно намалява до 691 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 870 лица, за 835 лица се самоопределят като българи, 3 – като цигани, 10 – от друг етнос, 5 не се самоопределят, 17 не отговарят.[5]
Жителите на селото се препитават основно със земеделско производство на зърнени култури, зеленчуци и лозарство.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е възникнало като поселение около чифлик на богат турски земевладелец, но в землището са открити следи и от по-ранни селища. Било е разделено на три махали, една от които на бежанци от Беломорска Тракия. Заради различията между тях в началото браковете между коренното и бежанското население са били редки. Доста по-късно различията все пак са преодолени и днес има само спомени за тях.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Ак бунар (в превод от турски език Бял кладенец). Преименувано е на Генерал-Инзово през 1934 г., Инзово – през 1951 г. и Генерал Инзово – през 1975 г.[6][2][7] Селото е наречено на руския генерал Иван Инзов заради големите му заслуги към българските преселници в Бесарабия.
До началото на 20 век селото е било преобладаващо гръцко. През 1924 – 1925 г. по-голямата част от местното гръцко население се изселва в Гърция, съгласно българо-гръцката спогодба за размяна на населението, в село Либаново (Егинио), област Пиерия, Егейска Македония, където се заселват и гърци от Кавакли (Тополовград).
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели[8] на/за:
- Кредитна кооперация „Надежда“ – село Инзово, 1924 – 1945;[9]
- Народно основно училище – село Инзово, 1898 – 1944;[10]
- Непълна смесена гимназия – село Инзово, 1945 – 1947;[11]
- Общинска здравна служба – село Инзово, 1958 – 1961;[12]
- Народно основно училище (НОУ) „Васил Левски“ – село Инзово, 1928 – 2008 (от 1990 г. – основно училище „Васил Левски“);[13]
- Потребителна кооперация (ПК) „Надежда“ – село Инзово, 1946 – 1976;[14]
В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:
- Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“ – село Инзово, 1950 – 1959;[15]
- Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Ботев“ – село Инзово, 1957 – 1995;[16]
- – Производствена бригада – село Инзово при АПК – село Тенево, виж фонд № 896 (1976 – 1984);
- – Бригада за селскостопанско производство – село Генерал Инзово (1985 – 1989);
- – ТКЗС „Мален Даев[17]“ – село Генерал Инзово (1990 – 1992);
- – Кооперация за селскостопанска дейност – село Генерал Инзово (1992);
- – Кооперация за селскостопанска дейност в ликвидация – село Генерал Инзово (1992 – 1997);
- – Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство – село Инзово (1959 – 1976).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Генерал Инзово се изповядва православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Генерал Инзово към 2024 г. е център на кметство Генерал Инзово.[18][19]
В село Генерал Инзово към 2024 г. има:
- действащо читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“ (основано като читалище „Пробуда"[2]);[20][21]
- пощенска станция;[22]
- дневен център за стари хора;
- пенсионерски клуб;
- посетителски център (в сградата на бившето училище "Васил Левски").
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото разполага с етнографски музей, чиято сграда е построена по модел на стара селска къща с прилежащите към нея сгради-навеси за добитъка, хамбар, обор, както и кладенец с градинка и плочник. В интериора на сградата са вплетени събрани от селото реликви от стария бит, ценни документи и стари оръжия.
Генерал Инзово е село с богати духовни традиции. Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ създава през 1926 г. първия културен център в района. Библиотеката му има 12000 тома литература и до днес се радва на широк кръг читатели.
Фолклорните изпълнения на ансамбъл „Инзово“ са познати на всички значими фестивали в България – „Копривщица“, „Мараш пее“, „Кенана“, „Петрова нива“ на връх Бакаджик, „Добруджа“ и други.
В Генерал Инзово всяка пролет от 1999 година до 2023 година на Цветница се организира празничен фолклорен фестивал „От Цветница до Гергьовден“. От 2024 година се провежда празничен фестивал "Ромбана".[23]
В най-близката събота до Еньовден, се провежда общински фестивал на Народната носия и традициите. Първоначално фестивала съществува от 2014-2023 година с името "Модате се мени, фолклорът остава". Настоящото име на фестивала е "Тунджа".
По случай 250 години от рождението на генерал Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), в селото носещо името на генерала е открит първият му паметник в България – по идея на обществениците Олег Михайлов и Стоян Варналиев с подкрепата на община Тунджа.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Децата от село Генерал Инзово учат най-вече в град Ямбол.
От учебната 2007/2008 г. училището не функционира.
Забележителни хора
[редактиране | редактиране на кода]- Богдан Калчев (р. 1932), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
- Стоян Варналиев – народен певец
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Господин Г. Султанов. „История на Генерал Инзово“.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1517, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите, Язовири на територията на БД-Пловдив (MS Excel document); язовири Генерал Инзово, Генерал Инзово-1 и Генерал Инзово-2; видяно към април 2020 г.
- ↑ Справка за населението на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 70
- ↑ Справка за събитията за с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол; Събитие: промяна на наименование; Дата на събитие: 14.08.1934; 13.02.1951 и 20.05.1975
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове
- ↑ Списък на фондове от масив „К“, фонд 121K.
- ↑ Списък на фондове от масив „К“, фонд 213K.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 288.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 460.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 492.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 540.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 265.
- ↑ Списък на фондове от масив „С“, фонд 704; Промени в наименованието на фондообразувателя.
- ↑ На паметната плоча на Техникума по механотехника в Бургас – „Загинали в борбата срещу капитализма и фашизма, възпитаници на Техникума по механотехника – Бургас“, седмият по ред в списъка от 8 загинали е Мален П. Даев (1923 – 1944).
- ↑ Справка за събитията за кметство Генерал Инзово
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Генерал Инзово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“, село Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“, село Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8670 Генерал Инзово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-04-29.
- ↑ Ромбана
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
